29 декември 2009

Как гледам на подслушването

Тази тема не занимава моето съзнание особено много, но за добро или лошо много приятели се вълнуват от нея и аз разбирам това. Освен това и по медиите се говори. И понеже моето лично отношение е малко по-различно, реших да го споделя, нищо че някой ще се понамръщи.

Много ценя свободата и твърдя, че никой не ми пречи в момента да общувам и да казвам каквото мисля. Никой няма да ми пречи и когато приемат онзи закон. Въпросът е, че сега искат да легализират и сложат в рамки достъпа на МВР до телефонните ми разговори и кореспонденцията.

Аз вече съм дал доверието си на трите телекомуникационни компании и на Гугъл относно личната ми поща. Допускам, че там работят съзнателни хора и няма да правят тайни записи и да злоупотребяват с информацията, която така или иначе тече през тях. Допускам го, защото и аз като администратор на един форум, имам достъп до базата му данни и принципно съм в състояние да чета личните съобщения, които потребителите си разменят. Но не го правя.

И така, защо десет конкретни човека от Министерството на вътрешните работи, да нямат достъп до тези мои имейли и разговори. Защо да се противя да им дам правото при обществена нужда да се поровят в личния ми живот, след като вече съм дал това право на незнаен брой служители на поне четири фирми? Защо вярвам на гаранциите на тези фирми, а да не вярвам на гаранциите на държавния орган? Толкова ли е кофти тази държава? Тя е толкова кофти, колкото и ние сме кофти. А ние не сме кофти.

Това за десетте човека не знам дали е вярно, днес го чух по bTV. Събеседникът от БСП между другото ми беше малко смешен, когато отговаряше на въпроса "По време на вашето правителство също имаше такъв законопроект, защо сега си дошъл да си против?". Той каза "Да имаше, но проекта бил на правителството и добре че сме парламентарна република, та беше спрян. Той лично бил против всякакво подслушване!". Отклонявам се, но виждате ли, че няма значение точно кой е на власт. Властта е една и съща вълна и независимо кой е сърфиста, трябва да кара сърф и това е.

Лесно ми е да мисля така, защото няма какво толкова да крия. Освен това знам, че цялата тази информация няма как да следи в реално време, защото е ОГРОМНА. и докато при имейлите, които са текстове, може да се пусне търсачка, телефонните разговори ще са голяма мъка. На никого няма да му плащат за да ми слуша телефонните разговори, колкото и оскъдни да са те. Тази мухичка колкото и да иска, не може да изяде цялата дюла.
(в интерес на истината, тази муха не яде дюли, обаче много исках да сложа някаква картинка в този постинг. Толкова рядко пиша...)

Още веднъж, не приемам презумцията, че от МВР са зли, а от М-тел, Глобул, Виваком и Гугъл са добри. Защото на тази основа лежи притеснението на хората. Но М-тел, Глобул, Виваком и Гугъл не биха могли да помогнат да се открие и накаже престъпник, докато МВР поне потенциално има властта да го направи.

Обаче съм благодарен на хората с категорична позиция против подслушването, и не ги упреквам, защото те имат право да мислят това, освен това техните действия ще изиграят роля закона да се приеме в най-добрата му възможна форма.

2 коментара:

  1. 1. Интернет доставчиците и комуникационните компании са длъжни да спазват закона за защита на личните данни (тук не става въпрос на доверие а на закон) и ако някой наруши този закон можеш ефективно да го осъдиш.

    2. Тезата на някои защитници на този законопроект (за съжаление и на някои хора от МВР), че понеже и сега тази информация може да се намери и да се злоупотребява с нея, защото изтича от комуникационните компании които имат достъп до нея и затова няма да има разлика е напълно несъстоятелна. Това е все едно да кажеш, че понеже и сега има възрастни хора които правят секс с деца, по-добре да узаконим педофилията. А пострадалите деца няма да усетят разликата, защото са свикнали да ги изнасилват.

    3. И сега има дейсващ ЗЕС, който дава право на МВР до тези данни, но само след съдебно разрешение. Примери за злоупотреба на МВР и ДАНС колкото изкаш, спомни си случая с изтеклата информация по оперативно дело "ГАЛЕРИЯ". Естествено, че МВР не може технологично да следи информацията за всички в реално време, но може да следи тази информация за неудобни журналисти, политици и блогъри, които не са нарушили закона (това показва дело "ГАЛЕРИЯ"). А това, че тази информация излезе в пресата (както и много други неща с гриф строго секретно) показва, че там имат проблем с опазване на информацията която събират.

    4. Спомни си за една малко позабравена случка, която е много показателна какви са опасностите от новият законопроект на ЗЕС (защо МВР не трябва да има достъп до трафичните данни без предварително съдебно разрешение и само за тежки престъпления).

    http://www.youtube.com/watch?v=rx1NrUmd_Pw

    http://www.dnevnik.bg/dnevnikplus/2007/07/13/359239_policiiata_privikva_bloguri_zaradi_protestite_za/

    http://yurukov.net/blog/2007/07/15/nsbop_razsledvat_blogyr_vyv_vryzka_s_protestite_za_strandja/


    5. За това, че този законопроект на ЗЕС нарушава конституцията е напълно ясно, но той нарушава и един друг много важен закон, Universal Declaration of Human Rights (ВСEOБЩA ДEКЛAРAЦИЯ ЗA ПРAВAТA НA ЧOВEКA), която е ратифицирана от българският парламент и е част от българското законодателство със статут на закон (както и в целият ЕС, САЩ и т.н.). В Член 12 на всеобщата декларация за правата на човека пише:

    “Никой не трябва де бъде подлаган на произволна намеса в личния му живот, семейството, жилището и кореспонденцията, нито на посегателства върхy неговата чест и добро име. Bсеки човек има право на закрила от закона срещу подобна намеса или посегателства.”

    http://www.ohchr.org/EN/UDHR/Pages/Language.aspx?LangID=blg

    6. И накрая, понеже има много спекулации за това как е уреден този въпрос в САЩ (много наши сънародници наричат САЩ полицейска държава). Ето как е уреден там:

    The right to anonymity of an individual is secured by constitutional clauses and universal declarations. Every person has the right to be safeguarded against unlicensed and unnecessary interference of the government in his/her affairs, documents and belongings that are personal and private in nature.

    This right is protected by the United States Bill of Rights. As per Article 12 of the Universal Declaration of Human Rights adopted and proclaimed by the General Assembly of the United Nations, “No one shall be subjected to arbitrary interference with his privacy, family, home or correspondence, nor to attacks upon his honour and reputation. Everyone has the right to the protection of the law against such interference or attacks.” The right to anonymity includes right to online anonymity too.

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря ти, Кириле за изчерпателния коментар. Той изкарва наяве това, което аз избягнах умишлено, а именно факта, че заради некадърност/лакомия/егоизъм, някои държавни служители се превръщат от наши служители в наши душмани. И ако това е обективната истина, значи тази държава наистина е едно твърде безсмислено нещо.

    Съгласен съм с всичко което написа. Аз предполагам че в законопроекта също би трябвало да има текстове, които поне на хартия да забраняват нерегламентираното използване и съответната възможност при такива случаи лицето да понесе съответна отговорност. Така както според точка 1 мога да осъдя някоя фирма, която е източила мои данни (ако успея да докажа, че инфото е изтекло точно от там, разбира се). Тук продължавам да твърдя, че потенциалната заплаха от тези бизнеси е еднаква с тази от МВР. Само че явно вероятността потенциала да се реализира на практика при бизнесите сигурно е по-малка, защото там хората са мотивирани да правят именно това, за което им се плаща, а не да търсят странични доходи.

    Боли ме за това, че явно са прави хората, които смятат че в МВР има лица, които злоупотребяват с личната информация и че заради това трябва да се пазим от тях и ние да ги държим изкъсо вместо те - престъпниците. Аз нямам такива преки наблюдения, затова говоря така все едно съм отстрани.

    Все повече си мисля, че изходът е само един - хората да станат по-съвестни и по-малко лакоми и егоисти. Иначе със или без закон все ще намерят начин да вредят на другите. Съвсем наскоро (но след като пуснах този постинг) един приятел ми каза, че около 5% от разрешителните за СРС (по сегашния закон) са генерирали СРС-та, включени в дела. Останалите послужили за следене на съпругите дали кръшкат и разни други. Някакви полицаи искали бракоразводни дела и представяли СРС-та!!! Не знам дали е вярно...

    Промяната трябва да стане на най-базисно ниво - в съзнанието на хората. Вярваш ли че може един ден следенето и злоупотребата просто да са непривлекателни за никого?

    Успешна нова година!

    ОтговорИзтриване