Впечатления от изборния ден

Ето някои подробности от деня на изборите

• Повечето членове на секционни избирателни комисии бяха ведри и симпатични хора, видимо доволни, че са там и правят това. Надявам се не само защото получават възнаграждение. В някои секции дори пишеха резултатите на дъската. Направих снимката без да питам жената, но нали не става ясно коя е...
• Най-много застъпници имаха ЛИДЕР. Прекалено много - по повече от един човек в секция. В една от секциите едно девойче седеше на бюро близо до входа, записваше нещо на гърба на цветна брошура и след това я обръщаше с лицето нагоре. Съобщих, че това е нарушение и от комисията я скастриха. На друго място една жена седеше на 1 метър от входа на стаичката. Пак се намесих. Реших да не правя протокол за нарушение и да не звъня на Христо Генев. Не за друго, ами не вярвам, че някой ще иде да гласува без да знае за кого и ще определи гласа си в зависимост от това кое лого ще види за последен път преди да влезе в стаичката.
  
• От НДСВ пък обикаляха и проверяваха дали застъпниците им са на място.
  
• Едно момиче излезе от стаичката възмутена, че там няма химикалка. Дядото, който се навърташе около бялата "стаичка" обясни, че химикалката не й е нужна. Опитах се да му обясня за какво се ползва химикалката, но той ми каза че била изчезнала и че не били книжарница, а изборна секция. Аз имах две химикалки, но не му дадох... На повечето места ги бяха вързали, но това видях по-късно, иначе щях да му предложа.
  
• Трябваше да отскоча до Office 1 да копирам празни протоколи, защото бързо разбрах, че никой няма да ми осигури такива. За следващите избори ще бъда по-подготвен.
  
• За да получа данните от останалите секции, се кооперирах с трима застъпници на НАПРЕД. Аз им дадох данните от "моята" секция, а те ми дадоха резултатите от всички останали. Конкуренти, ама си помагаме - хора сме преди всичко!
  
• При броенето в нашата секция се получи несъответсвие между броя подписи и пликовете - бяха с един повече. Сетиха се откъде се е получило - някаква жена се оказало че живее на (улица, номер), а не на (улица, блок) и не трябвало да гласува тук и това го установили чак след като тя пуснала бюлетината и било късно. Явно и имената съвпадали... Не знам. Решиха просто да вземат един плик и да го унищожат. Някои от застъпниците предложихме да се изчака и да унищожим невалидна бюлетина, но ако се окажеше че няма невалидни бюлетини, щяха да изпаднат в още по-трудната задача да решават коя партия да ощетят. Все си мислех, че е редно да преброят подписите отново, но явно бяха сигурни, че е станало в този случай. Както и да е, един плик бе унищожен и никой не разбра какво е имало вътре. Еми случват се такива неща, какво толкова!
  
• Един член от комисията смяташе, че преференцията за първия от листата е безсмислено и предложи да не се взима предвид. Добре че останалите знаеха за какво става дума.
  
• Иначе всичко с преброяването беше идеално (не че имам база за сравнение).

Евроизбори 2009

или

Денят на един странстващ застъпник

Започнах деня си без въобще да съм сигурен какво ще правя днес. Все още нямах информация дали ще съм наблюдател/застъпник и къде точно. По едно време реших да покажа активност и се обадих и стана ясно, че трябва да ида до предизборния щаб. Скокнах веднага и там ми стана ясно всичко, след което се върнах вкъщи и спретнах набързо един бадж. Вече имах всички необходими изборни аксесоари:

На разположение ми бяха цели пет училища. В едното веднага открих друг Зелен и затова то отпадна. Между 12,00 и 17,00 преминах през четири училища - общо 23 секции. Поне по пет минути прекарвах в секциите наблюдавайки какво става. В отделен пост утре ще опиша какво видях, но като цяло съм доволен.
Не забравих да гласувам, но пък си забравих удостоверението и се сетих малко преди да стигна следващото училище.

В 17,00 се "усамотих" в едно от училищата с максимален брой секции - 7 и започнах да се подготвям да събирам резултати. Това е доста проблематично, защото един човек може да присъства само в една изборна секция докато трае процедурата по "екстрахиране" на информацията по пътя й от урна с насипани пликове до таблица с проценти. С останалите шест протокола успях да се сдобия благодарение на преговори и чар, който въздейства много силно на жените в средна възраст. И за това ще пиша утре или когато успея. Ето резултата от шест секции, понеже открих разминаване в едната извадка. Някой може да смята тази информация за конфиденциална, но аз - не:

Брой на избирателите в списъка: 4603
Брой бюлетини/подписи: 1852
% активност: 40,23%
Брой недействителни бюлетини: 9
Брой действителни бюлетини: 1843

От действителните, в процент:
1. РЗС 4,34%
2. Лидер 3,20%
3. ГЕРБ 24,31%
4. ДПС 0,43%
5. Атака 4,12%
6. БСП 20,40%
7. СПС 0,87%
8. НДСВ 11,07%
9. БСД 0,22%
10. БНД 0,27%
11. СИНИТЕ 24,58%
12. ЗЕЛЕНИТЕ 2,39%
13. НАПРЕД 3,31%
14. Чавдар 0,49%

Та така.

Последният ден преди първите избори

Планирах да напиша отношението си към резултата от изборите, преди да бъдат проведени. Хващам последния влак.

Много съм щастлив, че ЗЕЛЕНИТЕ съществуват и че успяхме да се предложим на избирателите. Дори този факт считам за успех. Колко хора ще ни подкрепят като гласуват за нас без съмнение е важно, но аз твърдя, че колкото и да са те, за мен ще бъде успех, защото:

• За ЗЕЛЕНИТЕ ще гласуват напълно осъзнати хора, знаещи какво точно подкрепят. Те са направили активен избор да гласуват. Научили са за тази нова алтернатива и са избрали да подкрепят нея, вместо някоя от старите партии или вместо да не гласуват.
  
• За ЗЕЛЕНИТЕ няма да гласуват хора по навик - защото така гласуват години наред и защото майките и татковците им са гласували по същия начин. Друга партия като тази е нямало досега в България.
• Няма да гласуват за ЗЕЛЕНИТЕ и хора, които са запленени от обаянието на някой от съпредседателите или на кандидатите. Не защото последните не са симпатични, а защото са познати предимно с професионализма си, проявен в действията им, и вече постигнатите резултати за обществото.
• Никой, на който е платено да гласува, няма да пусне бюлетина на ЗЕЛЕНИТЕ, защото ако го направи, няма да получи договорената сума.
• За ЗЕЛЕНИТЕ няма да гласуват лакомите за още и още, шуробаджанаците и тези, които се стремят към някоя далаверка, някое топло местенце със сигурна държавна заплатка, и към на баницата мекото. Те все още имат голям избор всред другите партии.
  

В тези последни дни с радост научавам от мои познати, че ще гласуват за ЗЕЛЕНИТЕ. Без аз въобще да съм им споменавал. Убеден съм, че за времето до изборите за национален парламент, още хора ще решат да ни подкрепят. Независимо дали успеем да изпратим народни представители или не, ние трябва да продължим да правим каквото знаем, каквото можем и в каквото сме убедени.

Какъвто и да се окаже утрешния резултат, пътят на ЗЕЛЕНИТЕ е нагоре! Аз няма да съжалявам за нищо.

Банка на щастието

От много време искам да споделя нещо, което ми попадна от служебната кореспонденция. Не мога да го изпипам, но все пак ако някой се заинтересува, нека прочете цялата статия на английски. Можеш да я прочетеш и от тук. Ето накратко:

• В Естония, а и в някои други държави доколкото разбирам, са създанени или още са в проект "Банки на щастието" - Bank of Happiness. Идеята е, че всеки, който има възможност и иска да прави някакви добри дела, го съобщава. Друг, който има нужда от това добро дело, се свързва с него и "транзакцията" става. Някакви символични банкноти участват (вероятно за спомен).
• В статията един от примерите е: 50 000 естонци (3% от населението) участвали в пролетно почистване през май миналата година, което отнело един ден + няколко месеца планиране + 50 хиляди британски лири. Ако същото било реализирано по конвенционалния начин (може би чрез държавата или общините), би отнело три години и 20 милиона лири.
• Възможно е сайтът да е този: www.bankofhappiness.org, но ми се струва бедничък за такъв проект. Това е естонската версия.
  

Без съмнение това е начин едно общество да се облагородява "от нищото". Някакво перпетуум мобиле за добро. Например, в една опростена система от двама човека, ако единият силно се нуждае от нещо, а аз, другият, съм в състояние без много усилия да му го осигуря и го направя, аз ще съм причината благоденствието в тази наша малка система да се увеличи. Аз не съм загубил почти нищо, а той е получил много нещо. Тоест, всичко е станало без голяма цена/разходи. Цената е да пуснеш егото си в отпуск за един ден.

Усещаш ли вкуса на бъдещето? Един ден ще живееш по този начин!

"Теория на измамата": Правото на тайно гласуване

Идат избори и ето какво пише Лъчезар Стефанов в книгата си:

Според повечето конституции, да не кажа, според всички, вотът на избирателите се упражнява чрез ТАЙНО ГЛАСУВАНЕ. Кому е необходима тази тайна? Ако отхвърлим тезата, че изборите са някакъв масов обществен заговор, излиза че тайният вот е грижа за сигурността на избирателя. Но това ни вкарва в нов логически абсурд.
Та нали избирателите гласуват за разрешени от законите политически партии, а не за някакви забранени терористични организации. Защо тогава им се налага да се крият? Ако явният вот застрашава индивида, за каква свобода на мненията въобще може да става дума? Защо тогава избирателите не ходят на предизборните митинги маскирани? Нали и там някой може да ги види и да разбере за техните политически пристрастия. Каква е целта на този таен вот, в крайна сметка?
- ЕЛЕМЕНТАРНО, УОТСЪН - би се усмихнал отново Шерлок Холмс - ПОЛИТИЧЕСКАТА КЛАСА СЪВСЕМ НЕ Е ЗАГРИЖЕНА ЗА ИЗБИРАТЕЛЯ, А ЗА СЕБЕ СИ.
Политиците правят своите предизборни обещания, но не се подписват под тях. Но дори и да се подпишат, по какъв начин ще докажа, че съм гласувал за дадена партия, след като вотът ми е бил таен. Аз по никакъв начин не мога да обвиня в измама някоя политическа партия пред съда, защото по никакъв начин няма да съм в състояние да докажа своя вот. Той е бил таен и в правно отношение, напълно недоказуем. Избраните от мен са получили възможността да правят каквото си искат, отнемайки ми правото на каквато и да е директна санкция в случай, че не съм съгласен с тях. Избирателите са изиграни по един колкото елементарен, толкова и класически начин. Това не би било трагедия, ако изборите се провеждаха всяка седмица, а не по един път на няколко години...

Аз почти нямам какво да коментирам. Просто твърдо стоя зад написаното и се чудя защо гласуваме тайно, наистина? Откъде е започнало?

Ще искам да не се знае за кого гласувам, ако ме е СТРАХ от някакви последствия лично за мен. Или ако ме е СРАМ от моя избор и/или съм неспособен да го обоснова, ако воъбще се наложи да се обосновавам пред някого. Не би ли трябвало в общество, което претендира да бъде свободно и демократично, тези въпроси да са отдавна решени? Лъчезар е много, много прав.

Всъщност тези, които пишем по блогове и форуми с истинските си имена, се възползваме от правото си на ЯВНО гласуване. Ясно е аз за кого ще гласувам. Искам един ден всеки да гласува осъзнато и убедено и да няма нужда от таен вот. Хората ще се чувстват по-въвлечени в политиката и по-отговорни по време на избори, освен това ще се спестят доста пари, които отиват за осигуряване на тази "тайна". Няма да има място и за манипулации на някакви безлични надраскани бюлетинки.

На този етап не искам да занимавам форума на ЗЕЛЕНИТЕ с тази тема, но ще се радвам, ако някой, който мине от тук, ми остави препратка за официалните причини, по които е въведено тайното гласуване. Предполагам, че първо е било явното, така че ме интересува кога, от кого и по какви причини е въведено тайно гласуване. Ако междувременно аз открия нещо по въпроса, ще допълня поста.